Енциклопения на българския език

вторичност

[ftoˈrit͡ʃnost]
Ударение
вторѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вто-рич-ност
Род
женски
Мн. число
вторичности
Докладвай грешка в описанието

Как се пише вторичност

Думата завършва на наставката -ост, която винаги се пише с 'т' накрая. В началото се пише в, въпреки че се чува 'ф' (проверка: 'втори').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:втори
Образувано от прилагателното 'вторичен' + наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът 'втор-' идва от числителното 'втори'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вторичност на текста
  • осезаема вторичност