Енциклопения на българския език

пълномощничка

[pɐɫnoˈmɔʃtnit͡ʃkɐ]

пълномощничка значение:

1. (право) Жена, която притежава пълномощно да действа от името на друго лице или организация; упълномощена представителка.
Ударение
пълномо̀щничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-но-мощ-нич-ка
Род
женски
Мн. число
пълномощнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълномощничка

(право)
  • Тя се яви в съда като законна пълномощничка на ищеца.
  • Фирмата изпрати своята пълномощничка за подписване на договора.

Синоними на пълномощничка

Как се пише пълномощничка

Думата съдържа групата 'щн' (от 'мощ'). Пише се с 'щ', а не с 'ш'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълномощник
Женска форма на съществителното 'пълномощник', образувана с наставката -ка. Самата основа е калка (вероятно от лат. plenipotentiarius или руски), съставена от 'пълен' и 'мощ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • търговска пълномощничка
  • генерална пълномощничка