пълномощница
[pɐɫnoˈmɔʃtnit͡sɐ]
пълномощница значение:
1. (право) Жена, която притежава пълномощно да действа от името на друго лице или организация.
- Ударение
- пълномо̀щница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-мощ-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- пълномощници
Примери за използване на пълномощница
(право)
- Неговата съпруга се яви като пълномощница по делото.
- Тя беше назначена за търговска пълномощница на фирмата в чужбина.
Синоними на пълномощница
Как се пише пълномощница
Пише се с ъ в първата сричка (от пълна). Звукът щ се отбелязва с една буква.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:полномощник
Кака на руската дума 'полномощник' (която е калка от латинското *plenipotens* - пълен + мощ), с добавена наставка '-ица' за женски род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- законна пълномощница
- търговска пълномощница
Популярни търсения и запитвания за пълномощница
какво е пълномощница, пълномощница или палномощница, пълномощница или пълномошница, пълномощница или пълнумощница, пълномощница или пълномущница, пълномощница или пълномощнйца, палномощница или пълномошница, палномощница или пълнумощница, палномощница или пълномущница, палномощница или пълномощнйца, пълномошница или пълнумощница, пълномошница или пълномущница, пълномошница или пълномощнйца, пълнумощница или пълномущница, пълнумощница или пълномощнйца, пълномущница или пълномощнйца