Енциклопения на българския език

профучавам

[profuˈt͡ʃavam]

профучавам значение:

1. (пряко) Преминавам много бързо покрай някого или нещо, обикновено издавайки силен шум или свистене.
2. (преносно) Изминавам или отминавам много бързо, неусетно (за време, събития).
3. (разговорно) Похарчвам бързо и лекомислено много пари (в някои контексти).
Ударение
профуча̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
про-фу-ча-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
профуча
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на профучавам

(пряко)
  • Влакът профучава през гарата без да спре.
  • Колите профучават по магистралата с висока скорост.
(преносно)
  • Годините профучават една след друга.
  • Ваканцията профучава като миг.
(разговорно)
  • Той профучава заплатата си за една вечер.

Антоними на профучавам

Как се пише профучавам

Коренът съдържа у (фуча), което е звукоподражателно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Образуван от ономатопеичния (звукоподражателен) глагол 'фуча' с представка 'про-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • профучавам покрай
  • бързо профучавам
профучавам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник