Енциклопения на българския език

проследяване

[proslɛˈdʲavanɛ]

проследяване значение:

1. (общо) Наблюдаване на движението, развитието или промените в някого или нещо в продължение на време.
2. (криминалистика/лов) Вървене по дирите на някого с цел откриване.
3. (наука/история) Установяване на последователността на събития или произхода на нещо назад във времето.
Ударение
проследя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-сле-дя-ва-не
Род
среден
Мн. число
проследявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проследяване

(общо)
  • Системата позволява проследяване на пратки в реално време.
  • Лекарят извършва проследяване на състоянието на пациента.
(криминалистика/лов)
  • Кучетата започнаха проследяване на беглеца през гората.
(наука/история)
  • Проследяване на родословното дърво до 18-ти век.
  • Проследяване на етимологията на думата.

Антоними на проследяване

Как се пише проследяване

Променливото 'я' се запазва, тъй като е в ударена сричка (при глагола проследя̀вам), но в съществителното ударението се запазва върху 'я' или се измества (според диалекта), книжовната норма запазва 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:проследявам
Отглаголно съществително от 'проследявам' (про + следа). Коренът 'след' е свързан със 'следа', 'ходя след'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проследяване на поръчка
  • GPS проследяване
  • проследяване на контактите (епидемиология)