Енциклопения на българския език

просветителство

[prosvɛˈtitɛlstvo]

просветителство значение:

1. (общество) Дейност за разпространение на знания, култура и образование сред народа.
2. (история) Културно-историческа епоха (XVIII в.) в Европа, характеризираща се с вяра в разума, науката и прогреса (обикновено с главна буква – Просветителство).
Ударение
просветѝтелство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-све-ти-тел-ство
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на просветителство

(общество)
  • Народното читалище е център на българското просветителство от десетилетия.
  • Тя посвети живота си на учителство и просветителство.
(история)
  • Идеите на френското Просветителство промениха света.

Антоними на просветителство

Как се пише просветителство

Коренът се пише с е (свет от светлина), а не с 'я', въпреки че сродната дума е 'свят' (world), тук връзката е със 'светлина'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:светлина/свят
От старобългарското 'просвѣтити' (да дам светлина, знание). 'Просветител' + наставка '-ство'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • българско просветителство
  • епоха на Просветителството
просветителство : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник