Енциклопения на българския език

образование

[obrɐzoˈvaniɛ]

образование значение:

1. (Педагогика / Социум) Процес на усвояване на систематизирани знания, умения и навици; обучение и възпитание.
2. (Педагогика) Съвкупността от знания, придобити в резултат на този процес; степен на завършена степен (основно, средно, висше).
Ударение
образова̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ра-зо-ва-ни-е
Род
среден
Мн. число
образования
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на образование

(Педагогика / Социум)
  • Правото на образование е конституционно гарантирано.
  • Министерство на образованието и науката.
(Педагогика)
  • Той има висше икономическо образование.
  • Без средно образование е трудно да се намери работа.

Синоними на образование

Антоними на образование

Как се пише образование

Да се разграничава от образувание (нещо, което се е образувало, напр. скално образувание). Когато става дума за учене, се пише с о (образОвание).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:образ
Калка (буквален превод) на гръцкото 'morphosis' или немското 'Bildung', където коренът означава 'форма', 'образ'. Думата е възрожденска кованица за процес на формиране на личността чрез знания.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • висше образование
  • средно образование
  • начално образование
  • Министерство на образованието