Енциклопения на българския език

пророчество

[proˈrɔt͡ʃɛstvo]

пророчество значение:

1. (пряко) Предсказание за бъдещи събития, за което се смята, че е вдъхновено от божествена сила или свръхестествено прозрение.
2. (религия) Дейността или дарбата на пророк; откровение.
Ударение
проро̀чество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-ро-чес-тво
Род
среден
Мн. число
пророчества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пророчество

(пряко)
  • Древното пророчество за края на империята се сбъдна.
  • В думите му имаше мрачно пророчество.
(религия)
  • Дарбата на пророчество е описана в свещените книги.

Как се пише пророчество

Пише се с 'о' в корена (пророк) и наставката -ство, която се пише винаги с 'т'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пророкъ
Произлиза от думата 'пророк' + наставката за съществителни имена '-ство'. Коренът е свързан с глагола 'река' (казвам, говоря) и представката 'про-' (напред, предварително).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сбъднато пророчество
  • мрачно пророчество
  • библейско пророчество
Фразеологизми:
  • самосбъдващо се пророчество