прорицание
[proriˈt͡saniɛ]
прорицание значение:
1. (религия/мистика) Предсказване на бъдещето, обикновено смятано за вдъхновено от божествена сила; самото предсказание.
- Ударение
- прорица̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ри-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- прорицания
Примери за използване на прорицание
(религия/мистика)
- Древното прорицание гласеше, че кралството ще падне, когато реката пресъхне.
- Тя се вслушваше в думите на оракула, търсейки скрито прорицание за съдбата си.
Синоними на прорицание
Как се пише прорицание
Пише се с и в корена 'риц' (свързано с архаичното 'рикам'/наричам) и завършва на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прорицаниѥ
Отглаголно съществително от старобългарския глагол 'прорицати' (предсказвам), който е производен на 'рещи' (река, казвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- мрачно прорицание
- сбъднато прорицание
Популярни търсения и запитвания за прорицание
какво е прорицание, прорицание или прорицанйе, прорицание или прорецание, прорицание или прурицание, прорицание или прорйцание, прорицание или прорицъние, прорицанйе или прорецание, прорицанйе или прурицание, прорицанйе или прорйцание, прорицанйе или прорицъние, прорецание или прурицание, прорецание или прорйцание, прорецание или прорицъние, прурицание или прорйцание, прурицание или прорицъние, прорйцание или прорицъние