Енциклопения на българския език

пропозиция

[propoˈzit͡sijɐ]

пропозиция значение:

1. (логика) Съждение, изречение, което изразява мисъл и може да бъде определено като истинно или неистинно.
2. (лингвистика) Семантичната сърцевина на изречението, описваща ситуация или събитие, абстрахирано от модалност и време.
Ударение
пропозѝция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-по-зи-ци-я
Род
женски
Мн. число
пропозиции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пропозиция

(логика)
  • В съвременната логика пропозицията е основна единица на значението.
(лингвистика)
  • Анализът на пропозицията разкрива дълбинната структура на изказването.

Синоними на пропозиция

Как се пише пропозиция

Думата завършва на -ия, като в множествено число окончанието е -ии (пропозиции).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:propositio
От латинското propositio (предложение, изказване, теза), през западноевропейските езици (френски proposition, английски proposition).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • логическа пропозиция
  • истинна пропозиция