съждение

[sɐʒˈdɛnijɛ]

съждение значение:

1. (логика) Форма на мисленето, при която се утвърждава или отрича наличието на дадено свойство у предмета или връзка между предмети; основна единица в логиката.

2. (общо) Мнение, схващане или извод по даден въпрос.

Ударение: съждѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: съж-де-ни-е
Род: среден
Мн. число: съждения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съждение

(логика)

Всяко съждение трябва да бъде или истинно, или неистинно.
Това е аналитично съждение.

(общо)

Неговите съждения за изкуството са доста оригинални.
Въздържам се от съждение, докато не чуя фактите.

Синоними на съждение

твърдение, теза, мнение, становище, преценка, умозаключение

Как се пише съждение

Грешни изписвания: саджение, съжденйе, саждение

Думата започва със съ-. Коренът съдържа жд (историческа редуване д-жд).

Етимология

Произход:Руски

Оригинална дума:суждение

Книжовна заемка от руски език (суждение), свързана със старобългарския корен 'съдити'.

Употреба

Чести словосъчетания:

логическо съждение
ценностно съждение
правилно съждение