проповядване

[propoˈvʲadvɐnɛ]

проповядване значение:

1. (религия) Изнасяне на проповеди; разпространение на религиозно учение чрез слово.

2. (общо) Настойчиво разпространяване и защитаване на някакви идеи, възгледи или морал.

Ударение: проповя̀дване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: про-по-вяд-ва-не
Род: среден
Мн. число: проповядвания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проповядване

(религия)

Проповядването на християнството по българските земи започва още през I век.
Свещеникът се отдаде на проповядване на Божието слово.

(общо)

Тя се занимаваше с проповядване на здравословен начин на живот.
Проповядването на насилие е забранено от закона.

Синоними на проповядване

поучаване, благовестване, пропагандиране, лансиране, разпространяване

Антоними на проповядване

отричане

Как се пише проповядване

Грешни изписвания: проповядвъне, проповедране, пруповядване, пропувядване

Променливото я се запазва, тъй като е в ударена сричка (проповя̀дване). В производни думи, където ударението се измества (напр. проповед), гласната се променя в 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:проповѣдати

Наследник на старобългарската дума *проповѣдати*, калка от гръцкото 'kerygma'. Съставна е от 'про-' (напред, пред хората) и 'повѣдати' (разказвам, говоря).

Употреба

Чести словосъчетания:

активно проповядване
проповядване на омраза
религиозно проповядване

проповядване