промълвя
[promɐɫˈvʲɤ]
промълвя значение:
1. (общо) Изговарям нещо тихо, неясно или с усилие; прошумолявам.
- Ударение
- промълвя'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-мъл-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- промълвям
Примери за използване на промълвя
(общо)
- Тя едва успя да промълвя 'благодаря'.
- Устните му промълвиха някаква молитва.
Синоними на промълвя
Как се пише промълвя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мълва
От съществителното 'мълва' (говор, слух) или стария глагол 'мълвити' + представка 'про-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- едва промълвя
- тихо промълвя
Фразеологизми:
- ни дума не промълвя