прокънтяване
[prokɤnˈtʲavɐnɛ]
прокънтяване значение:
1. (пряко) Издаване на силен, ехтящ звук, който изпълва дадено пространство и заглъхва бавно.
- Ударение
- прокънтя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-кън-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прокънтявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на прокънтяване
(пряко)
- Силното прокънтяване на камбаната стресна птиците.
- Чу се зловещо прокънтяване в празната зала.
Антоними на прокънтяване
Как се пише прокънтяване
Пише се с ъ в корена (кънт) и променливо я, което в тази форма е под ударение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
От глагола 'прокънтя', производен на 'кънтя'. Представката 'про-' указва разпространение на звука през пространство.