Енциклопения на българския език

отекване

[otɛkvanɛ]

отекване значение:

1. (физика/акустика) Разпространение и заглъхване на звук; ехо, резонанс, който се чува след първоначалния звук.
2. (преносно) Широк обществен отзвук или последствие от някакво събитие.
Ударение
отѐкване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-тек-ва-не
Род
среден
Мн. число
отеквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отекване

(физика/акустика)
  • Отекването на стъпките в празния коридор създаваше зловещо усещане.
  • Чу се глухо отекване от изстрел в планината.
(преносно)
  • Отекването на скандала в медиите продължи месеци.

Синоними на отекване

Антоними на отекване

Как се пише отекване

Пише се с 'е' в корена (от ек - звук). Да не се бърка с 'отичане' (от 'тека' - за вода или подутина).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:от + ек
Произлиза от глагола 'отеквам', който е образуван от кореновата морфема 'ек' (звук, ехо) и представка 'от-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глухо отекване
  • дълго отекване