прокуждам
[proˈkuʒdɐm]
прокуждам значение:
1. (пряко) Насилствено гоня някого от дома или родното му място; изселвам, прогонвам.
2. (преносно) Отстранявам, премахвам (натрапчиви мисли, чувства, състояния).
- Ударение
- проку́ждам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-куж-дам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- прокуждам се (рядко)
- Видова двойка
- прокудя
Примери за използване на прокуждам
(пряко)
- Войната прокужда хиляди хора от родните им места.
- Мащехата се опитваше да прокуди заварените деца.
(преносно)
- Опитвам се да прокуждам мрачните мисли, но те се връщат.
- Смяхът прокужда тъгата.
Антоними на прокуждам
Как се пише прокуждам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прокудити
Славянски произход. Свързано е с диалектното 'куда' (хуля, коря) и 'чужд'. Първоначално значение - да направиш някого чужд, да го отхвърлиш.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прокуждам зли духове
- прокуждам мисли
- прокуждам от дома