дупчене
[ˈdupt͡ʃɛnɛ]
дупчене значение:
1. (общо) Процесът на правене на отвори (дупки) в някакъв материал чрез пробиване, пронизване или перфориране.
2. (бита) Валидиране на превозен документ (билет) чрез перфоратор.
- Ударение
- ду̀пчене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дуп-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- дупчения
Примери за използване на дупчене
(общо)
- Дупченето на стената с бормашина вдигна много шум.
- Ръчното дупчене на кожа изисква специални инструменти.
(бита)
- Дупченето на билети става веднага след качване в автобуса.
Синоними на дупчене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дупка
Отглаголно съществително от 'дупча', което произлиза от съществителното 'дупка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дупчене на уши
- дупчене на билети