Енциклопения на българския език

прогния

[proɡˈnijɐ]

прогния значение:

1. (биология/материалознание) Изгнивам напълно или в голяма степен; процесът на гниене обхваща целия обект или преминава през него.
2. (преносно) За общество или система: обхванат съм от морален разпад, корупция и деградация.
Ударение
прогнѝя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
про-гни-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
прогнивам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прогния

(биология/материалознание)
  • Старите греди на покрива бяха прогнили и се нуждаеха от спешна смяна.
  • Ябълката е прогнила отвътре.
(преносно)
  • Империята прогния от корупция и вътрешни борби.

Антоними на прогния

Как се пише прогния

Грешни изписвания: прогниа, пругния, прогнйя
Глаголът завършва на в 1 л. ед.ч. (прогния) и 3 л. мн.ч. (прогният), тъй като коренът завършва на гласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гнити
От корена 'гния' (разлагам се) и представката 'про-', която внася значение за изчерпателност, проникване през цялата материя или завършеност на процеса.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прогнила дъска
  • прогнило общество
  • прогнил под