Енциклопения на българския език

покваря

[pokvaˈrʲa]

покваря значение:

1. (етика/морал) Да разваля нравествеността на някого; да подтикна към неморални постъпки, разврат или престъпления.
2. (остаряло) Да разваля, да повредя нещо (материално).
Ударение
покваря̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-ква-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
покваря се
Видова двойка
покварявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покваря

(етика/морал)
  • Лошата среда може да покваря младежите.
  • Властта често покваря хората.
(остаряло)
  • Влагата поквари зърното.

Антоними на покваря

Как се пише покваря

Глаголът завършва на в основната си форма (свършен вид). Коренът се пише с а (квар), не с 'ъ'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кваръ
От корена 'квар' (вреда, повреда, развала) с представка 'по-'. Сродна с думи за разваляне, увреждане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • покваря нравите
  • духовно покварен
покваря : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник