Енциклопения на българския език

носител

[noˈsitɛl]

носител значение:

1. (общо) Лице, което притежава определено качество, право, звание или награда.
2. (техника / информатика) Материал или устройство, върху което се съхранява или пренася информация.
3. (биология / медицина) Организъм, който пренася зараза или генетична информация, без задължително да е болен.
Ударение
носѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-си-тел
Род
мъжки
Мн. число
носители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на носител

(общо)
  • Тя е носител на Нобелова награда за литература.
  • Народът е носител на суверенитета в държавата.
(техника / информатика)
  • Хард дискът е магнитен носител на информация.
  • Трябва да прехвърлим данните на външен носител.
(биология / медицина)
  • Комарите са преносители и носители на малария.
  • Той е здрав носител на вируса.

Как се пише носител

Грешни изписвания: ностел, носитал, нусител, носйтел

Думата завършва на наставката -тел, която винаги се пише с 'е'. Пълният член за мъжки род е -ят (носителят).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:нося
От глагола 'нося' + наставка за деятел -тел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • носител на награда
  • носител на идеята
  • цифров носител
  • информационен носител
носител : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник