Енциклопения на българския език

притягане

[priˈtʲaɡɐnɛ]

притягане значение:

1. (техника) Действието по затягане, стягане или увеличаване на напрежението на връзка или механизъм.
2. (физика) Фундаментално физическо свойство на материята да привлича други тела; гравитация.
Ударение
притя̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-тя-га-не
Род
среден
Мн. число
притягания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притягане

(техника)
  • Периодичното притягане на болтовете е задължително за безопасността.
(физика)
  • Земното притягане задържа атмосферата около планетата.
  • Закон за всемирното притягане.

Антоними на притягане

Как се пише притягане

Пише се с я под ударение в корена (променливо 'я'), когато следва мека сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тегнѫти
Отглаголно съществително от 'притягам'. Коренът е родствен със старобългарското 'тѧгнѫти' (тегля, дърпам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • земно притягане
  • всемирно притягане
  • притягане на гайки