Енциклопения на българския език

притупване

[priˈtupvɐnɛ]

притупване значение:

1. (фолклор/танци) Ритмично удряне с крака или ръце, характерно за народните танци.
2. (битово) Леко удряне с длан или предмет върху нещо (често за загасване на огън или заравняване).
3. (преносно/разговорно) Повърхностно или набързо извършване на работа с цел да се отбие номера или да се прикрият недостатъци.
Ударение
приту̀пване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-туп-ва-не
Род
среден
Мн. число
притупвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притупване

(фолклор/танци)
  • Хорото завърши с мощно притупване на крака.
  • Чуваше се весело притупване с длани.
(битово)
  • Огънят беше загасен с притупване с мокра кърпа.
  • Притупване на възглавницата за по-добра форма.
(преносно/разговорно)
  • Цялото разследване беше едно притупване на случая.
  • Не искам качествена работа, а просто притупване на нещата преди крайния срок.

Антоними на притупване

Как се пише притупване

Може да се срещне и като претупване (когато значението е 'вършене през пръсти'), но притупване е валидна форма за физическото действие и нюанса на 'приглаждане/гасене'. В контекст на небрежна работа често се използват като дублети или близки по значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тупам
От глагола 'притупвам'. Корен 'туп' (звукоподражателен) + представка 'при-'. Може да означава допълнително действие или действие с цел прикриване/довършване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • притупване на работата
  • притупване с крака
Фразеологизми:
  • да притупаме работата