Енциклопения на българския език

ръкопляскане

[rəkoplʲˈaskɐnɛ]

ръкопляскане значение:

1. (пряко) Действието по удряне на дланите една в друга, обикновено като израз на одобрение, възхищение или приветствие.
Ударение
ръкопля̀скане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ръ-ко-пляс-ка-не
Род
среден
Мн. число
ръкопляскания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ръкопляскане

(пряко)
  • След края на спектакъла залата избухна в бурно ръкопляскане.
  • Чу се вяло ръкопляскане от задните редове.

Синоними на ръкопляскане

Антоними на ръкопляскане

Как се пише ръкопляскане

Думата се пише с ъ в първата сричка (от ръка) и завършва на (наставка за отглаголни съществителни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръка + пляскам
Сложна дума, образувана от съединяването на съществителното 'ръка' и глагола 'пляскам' (удрям длани една в друга) чрез съединителна гласна 'о'. Думата е калка на чужди модели (срв. лат. *manus* + *plaudere*), но изградена с домашни морфеми.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бурно ръкопляскане
  • продължително ръкопляскане
  • стихнало ръкопляскане