притежател
[pritɛˈʒatɛl]
притежател значение:
1. (право/икономика) Лице, което има право на собственост върху нещо; собственик.
2. (документи) Лице, у което се намира даден документ, ценна книга или вещ и което упражнява фактическа власт върху тях.
- Ударение
- притежа̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-те-жа-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- притежатели
Примери за използване на притежател
(право/икономика)
- Притежателят на имота реши да го продаде.
- Тя е горд притежател на колекция от редки монети.
(документи)
- Притежателят на билета има право на едно пътуване.
- Акция на притежател.
Синоними на притежател
Как се пише притежател
Пише се с 'и' в корена (притежавам - от 'теж' - държа).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:притежавам
Дериват от глагола 'притежавам' с наставка за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- законен притежател
- притежател на авторски права
- акция на притежател