Енциклопения на българския език

приставка

[priˈstafkɐ]

приставка значение:

1. (Езикознание) Част на думата (морфема), която се поставя пред корена, за да промени значението му или да образува нова дума.
2. (Техника) Устройство или приспособление, което се присъединява към основен уред, за да разшири функциите му.
Ударение
приста̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-став-ка
Род
женски
Мн. число
приставки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приставка

(Езикознание)
  • В думата 'напиша', 'на-' е приставка.
  • Българският език има богата система от глаголни приставки.
(Техника)
  • Купих си приставка за миксера за пасиране.
  • Телевизионна приставка за цифрова телевизия.

Синоними на приставка

Антоними на приставка

Как се пише приставка

Грешни изписвания: преставка, прйставка, пристъвка

Пише се с и (предлог при), защото означава прибавяне, доближаване. Пише се с в (от ставям), въпреки че се чува като 'ф'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:при- + ставям
Морфологичен калк (вероятно от латински praefixum или руски приставка). Образувана от предлог 'при' и корен 'став' (слагам, поставям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глаголна приставка
  • телевизионна приставка
приставка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник