наставка
[nɐˈstafkɐ]
наставка значение:
1. (езикознание) Морфема, която се поставя след корена на думата и служи за образуване на нови думи (словообразувателна) или на граматични форми (формообразувателна).
2. (техника) Допълнителна част, която се прикрепя към нещо за удължаване или съединяване.
- Ударение
- наста̀вка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-став-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- наставки
Примери за използване на наставка
(езикознание)
- В думата 'учител', '-тел' е словообразувателна наставка.
- Наставката '-м' в 'пиша' означава първо лице, единствено число.
(техника)
- Майсторът използва наставка, за да удължи тръбата.
- Наставката на ключа позволи да развием болта.
Антоними на наставка
Как се пише наставка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наставям
Образувана от глагола 'наставям' (слагам нещо върху или към друго) с наставка '-ка'. В лингвистичния смисъл е калка (превод) на латинския термин 'suffixum'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- словообразувателна наставка
- умалителна наставка