Енциклопения на българския език

приравняване

[prirɐvˈnʲavɐnɛ]

приравняване значение:

1. (пряко) Действието по поставяне на различни обекти, хора или понятия при равни условия, стойност или значение.
2. (администрация) Официално признаване на образователна степен, квалификация или трудов стаж, придобити при други условия или в чужбина, като съответстващи на местните стандарти.
Ударение
приравня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-рав-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
приравнявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приравняване

(пряко)
  • Приравняването на заплатите в сектора предизвика недоволство.
  • Не е правилно да се прави приравняване между талант и опит.
(администрация)
  • Тя подаде документи за приравняване на дипломата си от Франция.
  • Изисква се изпит за приравняване на класа.

Антоними на приравняване

Как се пише приравняване

Думата се пише с и в префикса (при-) и с променливо я, което в тази позиция не преминава в е, тъй като е в предударена сричка, но следва морфологичното правило на глагола приравнявам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:равьнъ
Образувано от префикса 'при-' и корена 'равен', последвано от наставката за отглаголни съществителни '-не'. Означава процес на довеждане до еднаквост или съответствие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приравняване на диплома
  • приравняване на цени
  • приравняване към стандарт