приписване
[priˈpisvɐnɛ]
приписване значение:
1. (пряко) Действието по добавяне на писмен текст към нещо вече написано; допълнително вписване.
2. (право) Прехвърляне на собственост (имот, вещи) на друго лице чрез документ (нотариален акт, завещание и др.).
3. (преносно) Отнасяне на качество, действие, вина или заслуга към някого (често неоснователно).
- Ударение
- припѝсване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-пис-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- приписвания
Примери за използване на приписване
(пряко)
- Приписването на нови клаузи в договора изисква съгласието на двете страни.
(право)
- Бабата направи приписване на апартамента на внука си срещу гледане.
(преносно)
- Той се възмути от приписването на чужди грехове на неговата сметка.
- Приписването на човешки черти на животни се нарича антропоморфизъм.
Синоними на приписване
Как се пише приписване
Да се разграничава от преписване (копиране). Приписване е добавяне или прехвърляне (при-), докато преписване е повторно писане (пре-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пьсати
Отглаголно съществително от глагола 'приписвам', който е образуван от представката 'при-' (добавяне, приближаване) и корена 'пис-' (писане).
Употреба
Чести словосъчетания:
- приписване на имот
- приписване на заслуги
- приписване на вина