Енциклопения на българския език

примоля

[priˈmɔʎɐ]

примоля значение:

1. (общо) Отправям настойчива, гореща молба към някого за нещо; помолвам се настоятелно (най-често с възвратно местоимение 'се').
Ударение
примо'ля
Част на речта
глагол
Сричкоделение
при-мо-ля
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
примоля се
Видова двойка
примолвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на примоля

(общо)
  • Ще му се примоля да отпусне заема.
  • Детето се примоли на майка си за още един сладолед.

Антоними на примоля

Как се пише примоля

Грешни изписвания: премоля, прймоля, примуля
Пише се с представка при-, която внася значение за прибавяне или приближаване към действието (молбата).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:молити
Сложна дума от представка 'при-' (усилване, приближаване) и корен 'моля'. В съвременния език се употребява предимно като възвратен глагол.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • примоля се за помощ
  • примоля се на някого