Енциклопения на българския език

прилагане

[priˈlagɐnɛ]

прилагане значение:

1. (Обща употреба) Използване на нещо (метод, закон, знание) на практика за постигане на определена цел.
2. (Медицина / Физика) Поставяне на нещо върху друго нещо (лекарство, компрес, сила).
Ударение
прила̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-ла-га-не
Род
среден
Мн. число
прилагания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прилагане

(Обща употреба)
  • Прилагането на новите мерки за сигурност започва от утре.
  • Теорията изисква правилно прилагане, за да даде резултат.
(Медицина / Физика)
  • Лечението включва локално прилагане на мехлема.
  • Прилагане на сила при ареста.

Антоними на прилагане

Как се пише прилагане

Пише се с представка при- и корен -лаг-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:прилагам
Отглаголно съществително от 'прилагам', което е калка или сродно образувание на латинското *applicare* (слагам при, допирам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прилагане на закон
  • прилагане на сила
  • приложно поле