Енциклопения на българския език

привиквам

[priˈvikvɐm]

привиквам значение:

1. (общо) Създавам си навик, става ми обичайно да правя нещо или да бъда в дадена среда; свиквам.
2. (административно) Викам някого да дойде (обикновено официално, за разпит или справка).
Ударение
приви'квам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
при-вик-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
привикам (за повикване) / привикна (за навик)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на привиквам

(общо)
  • Очите му бавно привикваха към тъмнината.
  • Трудно се привиква към новите условия на живот.
(административно)
  • Привикват свидетелите за повторен разпит.
  • Директорът често го привикваше в кабинета си.

Антоними на привиквам

Как се пише привиквам

Думата се пише с представка при-, изразяваща приближаване или приобщаване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:при- + викам / свиквам
Думата е полисемантична и произлиза от два различни корена в зависимост от значението: 1) от 'вик' (глас) - да повикам някого при себе си; 2) от корена 'вик/ук' (уча, свиквам) - създавам навик.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • привиквам на разпит
  • привиквам към студ
  • привиквам с мисълта