Енциклопения на българския език

прибягване

[priˈbʲaɡvɐnɛ]

прибягване значение:

1. (пряко) Действие на кратко тичане до определено място; притичване.
2. (преносно) Използване на някакво средство, метод или помощ (често като крайна мярка) за постигане на цел.
Ударение
прибя̀гване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-бяг-ва-не
Род
среден
Мн. число
прибягвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прибягване

(пряко)
  • Честото прибягване до прозореца показваше нетърпението му.
(преносно)
  • Прибягването до насилие никога не е оправдано.
  • Наложи се прибягване до услугите на адвокат.

Антоними на прибягване

Как се пише прибягване

Пише се с представка при-, означаваща приближаване или приобщаване (за разлика от пре-, която означава преминаване през нещо).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣгати
От глагола 'прибягвам', съставен от 'при-' (приближаване) + 'бягам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прибягване до сила
  • прибягване до помощ
  • прибягване до крайности