Енциклопения на българския език

препис

[ˈprɛpis]

препис значение:

1. (администрация/литература) Текст, който е написан или отпечатан точно по оригинала; копие на документ или ръкопис.
2. (действие) Самото действие по преписване на текст.
Ударение
прѐпис
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-пис
Род
мъжки
Мн. число
преписи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на препис

(администрация/литература)
  • Трябва да представите нотариално заверен препис на дипломата.
  • В манастира се пази старинен препис на 'История славянобългарска'.
(действие)
  • Преписът на лекциите му отне цяла нощ.

Синоними на препис

Антоними на препис

Как се пише препис

Грешни изписвания: припис, препйс
Представката е пре-, тъй като означава прехвърляне, повторно действие (преписване от едно място на друго). Да не се бърка с 'припис' (от приписвам - добавям).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пре + пис
Отглаголно съществително от 'преписвам'. Съдържа представка 'пре-' и корен 'пис-' (от 'пиша').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • верен с оригинала препис
  • препис-извлечение
  • ръкописен препис

Популярни търсения и запитвания за препис