Енциклопения на българския език

праотец

[prao'tɛts]

праотец значение:

1. (генеалогия / история) Древен предшественик на род, народ или племе; родоначалник.
Ударение
праотѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пра-о-тец
Род
мъжки
Мн. число
праотци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на праотец

(генеалогия / история)
  • Адам се счита за библейския праотец на човечеството.
  • Ние трябва да почитаме завета на нашите праотци.

Антоними на праотец

Как се пише праотец

Грешни изписвания: пра отец, пръотец, праутец

Думата е сложна, но се пише слято. Образува множествено число с изпадане на гласната 'е': праотци.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:праотьць
Съставена от представката за древност *пра-* и *отец* (баща).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • велик праотец
  • земята на праотците