Енциклопения на българския език

правоверност

[prɐvoˈvɛrnost]

правоверност значение:

1. (религия, идеология) Качеството да бъдеш правоверен; строго придържане към каноните на дадена вяра, доктрина или учение.
Ударение
правовѐрност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пра-во-вер-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на правоверност

(религия, идеология)
  • Неговата партийна правоверност не подлежеше на съмнение.
  • В Средновековието правоверността се е следяла строго от църквата.

Синоними на правоверност

Антоними на правоверност

Как се пише правоверност

Думата се пише с е в корена 'вер' (от старобългарски вѣра, където ятовата гласна преминава в 'е' пред 'р' и съгласна в западнобългарските говори, които лежат в основата на книжовния език за тази позиция, или по аналогия с русизми/църковнославянизми).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:правоверен
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'правоверен' (калка от гръцкото 'orthodoxia' - правилна вяра/мнение) с наставката '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • идеологическа правоверност
  • религиозна правоверност