потуша
[potuˈʃa]
потуша значение:
1. (пряко) Успявам да изгася огън или пожар окончателно.
2. (преносно/общество) Насилствено или чрез мерки прекратявам бунт, въстание или безредици.
3. (преносно/психология) Потискам силно чувство, емоция или конфликт.
- Ударение
- потуша̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ту-ша
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- потушавам
Примери за използване на потуша
(пряко)
- Пожарникарите успяха да потушат пламъците за по-малко от час.
(преносно/общество)
- Армията бе изпратена да потуши въстанието в провинцията.
(преносно/психология)
- Тя се опита да потуши гнева си и да се усмихне.
- Дипломатите се намесиха, за да потушат скандала.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:по- + туша
Префикс 'по-' + 'туша' (задушавам, гася). Сродна с 'тихо', 'туширам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- потуша пожар
- потуша въстание
- потуша напрежението