Енциклопения на българския език

заглуша

[zɐɡɫuˈʃa]

заглуша значение:

1. (акустика) Направя звук, шум или глас да не се чува или да се чува по-слабо, като го надвикам или покрия с друг по-силен звук.
2. (техника) Преча на приемането на радиосигнали чрез излъчване на смущения.
3. (ботаника) За растение – спирам развитието на друго растение чрез бърз растеж и отнемане на светлина или хранителни вещества.
4. (преносно) Потисна чувство, спомен или съвест; направя така, че да не се проявява.
Ударение
заглуша̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-глу-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
заглуша се
Видова двойка
заглушавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заглуша

(акустика)
  • Силната музика заглуши думите му.
  • Ревът на двигателите заглуши птичата песен.
(техника)
  • Вражеската станция успя да заглуши комуникациите ни.
(ботаника)
  • Плевелите заглушиха доматите в градината.
(преносно)
  • Опита се да заглуши съвестта си с алкохол.
  • Времето не успя да заглуши болката от загубата.

Антоними на заглуша

Как се пише заглуша

Грешни изписвания: заглоша, заглошъ, зъглуша
Думата се пише с у в корена (от глух) и завършва на в 1 л. ед.ч. (аз заглуша).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:глух
Образувано от прилагателното 'глух' с префикс 'за-' и глаголна наставка, означаващо 'да направя глух' или 'да направя нещо нечуваемо'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заглуша сигнала
  • заглуша болката
  • заглуша звука