Енциклопения на българския език

постеля

[poˈstɛʎɐ]

постеля значение:

1. (бит) (Съществително) Всичко, което се разстила за спане (дюшек, чаршаф, одеяло); легло в смисъл на място за сън.
2. (действие) (Глагол, 1 л. ед.ч.) Да разстеля нещо (покривка, чаршаф) върху повърхност.
Ударение
постѐля
Част на речта
съществително име, глагол
Сричкоделение
по-сте-ля
Род
женски
Мн. число
постели
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на постеля

(бит)
  • Болният не можеше да стане от своята постеля.
  • Тя оправи меката постеля и легна да спи.
(действие)
  • Ще постеля чиста покривка на масата.
  • Чакай да ти постеля на дивана.

Синоними на постеля

Антоними на постеля

Как се пише постеля

Грешни изписвания: постела, пустеля
Пише се с я в края (променливо я/е, в мн.ч. е постели).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:постелꙗ
От корена *stel- (стеля, разстилам). Първоначалното значение е 'нещо, което е разстлано'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мека постеля
  • смъртна постеля
  • брачна постеля
Фразеологизми:
  • на смъртна постеля
постеля : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник