Енциклопения на българския език

настеля

[nɐˈstɛʎɐ]

настеля значение:

1. (пряко) Покрия повърхност (под, земя), като разпростра или разстеля нещо върху нея (черги, слама, покривки).
Ударение
настѐля
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-сте-ля
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
настилам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настеля

(пряко)
  • Ще настеля пода с нови килими за зимата.
  • Тя настеля слама в обора, за да е топло на животните.

Синоними на настеля

Антоними на настеля

Как се пише настеля

Грешни изписвания: настиля, настела, нъстеля
Глаголът е от I спрежение (аз настеля, ти настелеш). Променливото 'я' преминава в 'е' пред меки срички.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стилати
Произлиза от праславянския корен *stel'o (стеля). Сродна с латинското 'latus' (широк).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • настеля пода
  • настеля слама
  • настеля килим
Фразеологизми:
  • каквото си настелеш, на това ще легнеш