постановка
[pɔs.taˈnɔf.kɐ]
постановка значение:
1. (театър / кино) Цялостното художествено реализиране на сценично произведение (пиеса, опера и др.); самото представено произведение.
2. (книжовно / научно) Начин на поставяне, формулиране или изясняване на въпрос, проблем или задача.
3. (преносно / разговорно) Предварително нагласена ситуация с цел заблуда или постигане на определен ефект.
- Ударение
- постано́вка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пос-та-нов-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- постановки
Примери за използване на постановка
(театър / кино)
- Гледахме нова постановка на 'Хамлет' в Народния театър.
- Режисьорската постановка беше изключително иновативна.
(книжовно / научно)
- Неговата теоретична постановка беше оспорена от колегите му.
- Това е принципно нова постановка на проблема.
(преносно / разговорно)
- Целият скандал се оказа чиста постановка.
- Арестът беше резултат от полицейска постановка.
Синоними на постановка
Как се пише постановка
Пише се с в пред беззвучната съгласна к. Проверка: във формите, където след в има гласна – постановки, постановъчен.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:постановка
Заемка от руски език (постановка), произлизаща от глагола поставить (поставям). В българския език навлиза активно с развитието на театралното дело.
Употреба
Чести словосъчетания:
- театрална постановка
- сценична постановка
- постановка на гласа