Енциклопения на българския език

послужа

[posluˈʒa]

послужа значение:

1. (общо) Върша работа или услуга на някого за кратко време.
2. (общо) Бивам използван като средство за нещо; влизам в употреба.
3. (с възвратно местоимение 'си') Използвам нещо като средство (послужа си).
Ударение
послужà
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-слу-жа
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
послужа си
Видова двойка
послужвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на послужа

(общо)
  • Ще ти послужа в кухнята, докато приготвяш вечерята.
(общо)
  • Този камък ми послужи за чук.
  • Старите вестници ще послужат за разпалване на огъня.
(с възвратно местоимение 'си')
  • Трябва да си послужа с хитрост, за да успея.
  • Ще си послужа с речника.

Как се пише послужа

Грешни изписвания: пуслужа, посложа

Пише се с о в представката по- и с у в корена. Глаголът е от II спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоужити
От глагола 'служа' с представка 'по-', която придава значение на извършване на действието за определен период или постигане на определена цел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • послужа за пример
  • послужа си с измама
  • послужа за доказателство