употребя
[u.po.trɛˈbʲɤ]
употребя значение:
1. (общо) Влизам в работа с нещо, използвам го като средство за постигане на някаква цел или за задоволяване на потребност.
2. (лингвистика) Използвам дума или израз в речта или писмения текст.
- Ударение
- употребя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-пот-ре-бя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- употребя се
- Видова двойка
- употребявам
Примери за използване на употребя
(общо)
- Ще употребя всичките си знания, за да реша задачата.
- Той употреби много усилия, но успя.
(лингвистика)
- Авторът употреби рядка диалектна дума в разказа си.
Как се пише употребя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:потрѣба
Образувано с префикс 'у-' и корен, свързан със старобългарската дума 'потрѣба' (нужда, необходимост). Връзката е 'използване за задоволяване на нужда'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- употребя сила
- употребя алкохол
- употребя влияние
- употребя насилие