Енциклопения на българския език

посаждане

[poˈsaʒdɐnɛ]

посаждане значение:

1. (земеделие/градинарство) Действието по заравяне на корен, семе или фиданка в почвата с цел да се развие като растение.
Ударение
поса̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-саж-да-не
Род
среден
Мн. число
посаждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на посаждане

(земеделие/градинарство)
  • Пролетното посаждане на дръвчета изисква влажна почва.
  • Завършихме с посаждането на картофите.

Синоними на посаждане

Антоними на посаждане

Как се пише посаждане

Думата се пише с ж (редуване д-жд в глаголната основа: садя -> саждам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:садити
От глагола 'посаждам' (несвършен вид на 'посадя'). Коренът е общославянски *saditi (слагам да седне, засаждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • посаждане на гора
  • посаждане на цветя