Енциклопения на българския език

порядък

[poˈrʲadɐk]

порядък значение:

1. (общо) Определен начин на подреждане или последователност; строй, система.
2. (наука/математика) Степен на величина; класация по големина или значение.
Ударение
поря̀дък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ря-дък
Род
мъжки
Мн. число
порядъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на порядък

(общо)
  • Заседанието протече в установения порядък.
  • Всичко е в пълен порядък.
(наука/математика)
  • Грешката е от порядъка на една десета.
  • Това е проблем от друг порядък.

Антоними на порядък

Как се пише порядък

Грешни изписвания: поредък, порядк, пурядък, порядак
Думата завършва на -ък. При членуване 'ъ' изпада (порядъкът, порядъка).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:порядок
Заемка от руски език, която има общославянски корен, свързан с думата 'ред'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дневен порядък
  • от порядъка на
  • в порядъка на нещата
Фразеологизми:
  • всичко е в порядък