Енциклопения на българския език

порода

[poˈrɔdɐ]

порода значение:

1. (биология) Група домашни животни от един и същи вид, които имат общ произход и сходни наследствени стопански и екстериорни качества.
2. (преносно) Определен тип хора, характеризиращи се с общи нравствени черти или поведение.
Ударение
поро̀да
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ро-да
Род
женски
Мн. число
породи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на порода

(биология)
  • Българското овчарско куче е автохтонна порода.
  • Породата на коня беше чистокръвна английска.
(преносно)
  • Той принадлежи към онази изчезваща порода джентълмени.
  • Новата порода бюрократи не се интересува от проблемите на хората.

Синоними на порода

Как се пише порода

Грешни изписвания: пурода, поруда
Думата се изписва с 'о' в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, където ударението пада върху корена, въпреки че в случая ударението е върху втората сричка.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:порода
Заета от руски език през Възраждането. Думата е образувана от представка 'по-' и корен 'род' (раждане, произход, семейство). Първоначалното значение се свързва с общ произход и генетични характеристики.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чиста порода
  • нова порода
  • порода куче
  • рядка порода

Популярни търсения и запитвания за порода

порода : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник