Енциклопения на българския език

категория

[katɛˈgɔriɐ]

категория значение:

1. (наука/общо) Група от предмети, явления или лица, обединени от общи признаци; разред, клас.
2. (философия) Най-общо, фундаментално понятие, което отразява съществени свойства и отношения на действителността (напр. време, пространство, качество).
3. (спорт/туризъм) Степен или ранг, показващ квалификация, качество или теглови ограничения.
Ударение
катего̀рия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-те-го-ри-я
Род
женски
Мн. число
категории
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на категория

(наука/общо)
  • Този филм попада в категорията на трилърите.
  • Служителите бяха разделени в три възрастови категории.
(философия)
  • Кант разглежда времето и пространството като априорни категории.
  • Философските категории на битието.
(спорт/туризъм)
  • Хотелът е с категория пет звезди.
  • Боксьорът се състезава в тежка категория.
  • Шофьорска книжка категория Б.

Как се пише категория

Пише се с е след т (категория) и с о след г.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kategoria
От старогръцки 'κατηγορία' (обвинение, предсказване, категория), произлизащо от 'katēgoreō' (говоря срещу някого, но по-късно и 'утвърждавам, класифицирам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • теглова категория
  • социална категория
  • категория на труд