Енциклопения на българския език

поразя

[porɐˈzʲɤ]

поразя значение:

1. (военно дело) Нанасям удар върху враг или цел; улучвам и унищожавам.
2. (преносно) Впечатля силно, изненадам или смаям някого.
3. (спорт/игри) Побеждавам категорично съперник.
Ударение
поразя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-ра-зя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
поразявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поразя

(военно дело)
  • Ракетата ще порази целта с висока точност.
  • Болестта порази реколтата тази година.
(преносно)
  • Новината ме порази със своята неочакваност.
  • Тя го порази с интелекта и красотата си.
(спорт/игри)
  • Нашият отбор порази противника с 3:0.

Антоними на поразя

Как се пише поразя

Грешни изписвания: пораза, пуразя, поръзя
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -я (поразя), а в 3 л. мн.ч. е -ят (поразят).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поразити
От *raziti (удрям, режа). Свързано с идеята за нанасяне на удар.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поразя целта
  • мълния го порази
  • бъде поразен
поразя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник