помета
[pomɛˈta]
помета значение:
1. (пряко) Изчистя пода или земята с помощта на метла.
2. (преносно) Унищожа или отнеса всичко по пътя си със сила (за стихия, вятър, вода).
- Ударение
- помета́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ме-та
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- помета се
- Видова двойка
- помитам
Примери за използване на помета
(пряко)
- Трябва да помета стълбището, защото е пълно с листа.
- Бабата излезе да помета двора.
(преносно)
- Ураганът заплашваше да помета всичко по крайбрежието.
- Вълната помете пясъчния замък.
Антоними на помета
Как се пише помета
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мести
От глагола 'мета' (чистя с метла) + представка 'по-', означаваща завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- помета пода
- помета боклука
- стихията помете
Фразеологизми:
- нова метла чисто мете