Енциклопения на българския език

измета

[izmɛˈtɐ]

измета значение:

1. (пряко) Почиствам пода или друго място с метла, като изхвърлям боклука навън.
2. (преносно) Отстранявам, прогонвам масово хора или явления; премахвам радикално.
3. (спорт/игри) Побеждавам категорично, отстранявам конкуренцията.
Ударение
измета'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ме-та
Мн. число
изметем
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
измитам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измета

(пряко)
  • Трябва да измета стаята, преди да дойдат гостите.
  • Тя измете всички паднали листа от терасата.
(преносно)
  • Революцията измете стария режим.
  • Новият шеф измете всички некъдърни служители.
(спорт/игри)
  • Нашият отбор ги измете още в първото полувреме.

Антоними на измета

Как се пише измета

Грешни изписвания: изметъ, измита, йзмета
Във формата за свършен вид се запазва коренът мет. Думата измита е формата за несвършен вид (3 л. ед.ч.).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мести
Образувана от префикса 'из-' (движение навън) и корена 'мета' (чистя с метла). Свързана със старобългарското 'мести'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • измета боклука
  • измета пода
  • измета двора
Фразеологизми:
  • нова метла чисто мете