Енциклопения на българския език

покъщнина

[poˈkɤʃtninɐ]

покъщнина значение:

1. (битово) Събирателно понятие за всички предмети, необходими за обзавеждането и воденето на домакинство (мебели, съдове, черги и др.).
Ударение
покъ̀щнина
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-къщ-ни-на
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покъщнина

(битово)
  • При преместването натовариха цялата покъщнина в един камион.
  • Огънят унищожи къщата и цялата им покъщнина.

Синоними на покъщнина

Как се пише покъщнина

Думата се пише с щ (звуци шт) и н. Често грешно се изговаря или пише като 'покътнина'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:къща
Образувано от 'по-' + 'къща' + наставки. Означава 'нещата по/в къщата'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребна покъщнина
  • цялата покъщнина
покъщнина : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник